Как подхождат към проблема в цивилизованите страни? Елементарно, Уотсън – купуват си евтино РС и конзола!
В общия случай едно нет-РС струва не повече от 600-700 лв. Разбира се тук говорим за базова конфигурация на която игрите категорично няма да ти „вървят“, но за сметка на това ще можеш да разполагаш с ресурсите на необятната световна мрежа на свое разположение.
В същото време една модерна конзола струва между 400 и 700 лв. Нейното основно да не кажа единствено предназначение е гейминг, т.е. тя в никакъв случай не притежава гъвкавоста и множеството функции и възможности на една пълноценна компютърна система. В същото време обаче конзолата притежава едно несравнимо предимство пред всяко РС – докато то може да изпълни условието „игрите да ми вървят“ само за определен (често доста кратък) период от време, един Xbox 360 или PlayStation 3 ти гарантира идеално „вървене“ на произволна игра в рамките на целия жизнен цикъл на конзолата, който често е между 5 и 8 (а понякога и повече) години.
Конзолата не остарява морално с времето т.е. Не изисква регулярни ъпгрейди под формата на допълнителни инвестиции в нов хардуер, които да осигуряват дългосрочното „вървене“ на бъдещите поколения игри.
В същото време тя е несравнимо по-проста за настройка и използване – всъщност единственото което се изисква е да пъхнеш диска с играта и да натиснеш Start.
РС-то от друга страна освен по-скъпата дългосрочна поддръжка, често е свързано и с допълнителни главоболия що се отнася до „вървенето“ на една или друга игра. Съвсем пресен (и доста показателен) пример в това отношение е мини-скандала който се развихри колко РС версията на играта The Saboteur, която се оказа, че просто не върви с ATI видео карти!
Уловката
И все пак в името на обективността (а и за да ти докажа, че когато става дума за хай тек отговора никога не е еднозначен и винаги има условности) длъжен съм да спомена, че ниската цена за първоначална покупка при конзолите е подвеждаща. Тъй като те не изискват допълнителни инвестиции в ъпгрейди, производителите им са си направили сметката, че няма как да спечелят много от продажбата на самите конзоли. Всъщност ако трябва да сме съвсем точни те ти ги продават на загуба. Да, правилно си прочел – и Microsoft, и Sony всъщност губят от всяка продадена Xbox 360 или PlayStation 3.
Уловката тук е, че те компенсират многократно първоначалните си загуби от игрите които ще ти продадат за времето през което конзолата е актуална на пазара. При равни други условия цената на конзолната версия на една игра е почти два пъти по-висока от тази на същото заглавие, но в РС формат.
В края на всичко това смятам, че ти дължа няколко кратки, финални думи. Не се подвеждай по аргументирано звучащия текст който прочете преди това – моето мнение далеч не е единственото, още по-малко най-правилното или важното което ще срещнеш като отговор на поставените тук въпроси. В крайна сметка най-правилният отговор който можеш да намериш е този който си си дал сам. И както съвсем на място ми припомни неотдавна един мой близък приятел: НИКОГА не забравяй, че целта, ултимативната крайна цел на всичко това е да си правиш кефа – ако междувременно го развалиш с нерви, ровене из хиляди сайтове за съвет, обикаляне по магазините и ядосване, че парите все не ти стигат за най-доброто което се предлага – опасността предколедното ти пазарене да се превърне в едно безсмислено и натоварващо начинание е много, ама наистина МНОГО голяма...
