Геймърска кутия Antec Nine Hundred Two
5 декември 2009 |
skill level 2/5:

Геймърска кутия Antec Nine Hundred Two

A guilty pleasure experience

16708 прочитания
23 одобрения
5 неодобрения

„-Е, всички имаме серийни номера — Майлс си помисли, че лично той всъщност има два, — но това е абсурдно. Не мога да те наричам Найн, като някакъв робот. Ти трябва да имаш подходящо име, което да отговаря на твоята същност...”

Л. М. Бюджолд, „Границите на безкрайността”


Драгомир "Duffer" Дончев

 Аз съм маниак. Mea Culpa! И както всеки път когато заговоря за мономанията на живота си, веднага се сещам за английският израз „guilty pleasure”. С него обикновено се нарича нещо, което хем ти е кеф да го правиш, хем ти е ясно, че не е съвсем ок, но пряко себе си не можеш да се спреш просто защото ти е кеф.

За мен увлечението по компютрите, хардуера и всякакъв род и вид хай тек джаджи е именно такъв вид нещо: дълбоко вкоренено, с характер на наркотична зависимост.

Знам, че там навън има стотици хиляди, потенциално милиони хора, които никога не са изпитвали еуфорична радост от придобиването на поредния безумно скъп процесор или видео карта. За тях изпадането в трансцедентална екзалтация от подобна покупка е също толкова неразбираемо, колкото неясно за един християнин е отказа на мюсюлманите да ядат свинско.


Клавиатура за 150+ лева? Мишка за 300? Кутия за два пъти по толкова?

Ама защо?

Ей точно на този етап ме губят като публика и моментално прекратявам опитите си да обяснявам каквото и да било.

Истината е че през годините подобен сорт “guilty pleasure” за мен бавно и някак неусетно премина границите на стремежа към повече производителност и плавно преля във формите на чистата естетика. Без да посочвам конкретен момент мога да кажа, че с времето се превърнах в ценител. В някой, който може да отдели мейнстрийм от продукт правен с внимание и мисъл; евтино от скъпо.

Проумях, че покупката на нещо специално, създадено със стил е въпрос не само на технически спецификации и функционалност, а е вид проява на самоуважение – демонстрация на потребителска култура и ерудиция. Да факт – всяка бракувана лада спасена с цената на 200 лева от най-близкото бунище  за скрап вероятно може да ме закара от вкъщи до работното ми място, но да измина това разстояние с Aston Martin One-77 да речем...от практическа гледна точка разлика няма – въпрос чисто и просто на...еми гъзария.

Nine Hundred Two на Antec е точно това – гъзария. Но гъзария от онзи специфичен сорт с привкус на “guilty pleasure” – разорително скъпа кутия (забележи без захранващ блок) – абсолютно изкушение откъдето и да я погледнеш. Обект на желание. На пук на всички разумни, трезви и прагматични аргументи „против”. Пряко воля. Пряко изтерзания вопъл на окъсания ти бюджет и немощните опити да убедиш сам себе си, че нещо друго за 1/5 от тези пари ще ти върши също толкова добра работа. От момента в който видиш Nine Hundred Two всичко изброено отшумява, губи сила, гласът му стихва до тихо ромолене някъде в дъното на подсъзнанието ти; свежда се до съска на безобиден бял шум, а на преден план остава да свети едно неоново: „ИСКАМ Я!"


23 одобрения
5 неодобрения
Етикети:
Antec Nine Hundred Two ревю рецензия кутия шаси геймърска кутия светеща светлосиня подсветка голяма кутия Antec 902 Antec Nine Hundred Two