Кратко ревю: Sapphire  Pure Black 990FX
5 март 2012 |
skill level 2/5:

Кратко ревю: Sapphire Pure Black 990FX

Като пакетче миксирани ядки

9416 прочитания
4 одобрения
0 неодобрения

BIOS и овъклок


По отношение на входно-изходния панел на гърба на платката могат да се кажат само хубави неща. Клиентът разполага с двойка USB 3.0, осем USB 2.0, оптичен и коаксиален SPDIF аудио изходи, eSATA, Bluetooth, двойка RJ-45 конектора за двете мрежови карти, поддържани от друг контролер на Marvell, както и комбиниран PS/2 порт, на който да инсталирате любимата си стара и изпитана във времето клавиатура или мишка

BIOS

Дънната платка използва UEFI BIOS на American Megatrends. За разлика от излязлата горе-долу по същото време Sapphire Pure Platinum Z68, тази платка разполага с графичен потребителски интерфейс на BIOS-a. Липсата му не би била съществен недостатък, още повече, че навигацията се извършва по традиционния начин – единствено с помощта на клавиатурата, но все пак създаването на менюта с характерен за Sapphire външен вид е част от посланието на бренда и можем да го отчетем като положителна посока в развитието на дънните платки на компанията.

Настройките са разпределени на групи в няколко познати таба – Main, Performance, Advanced, Chipset, Boot, Security, Exit; независимо в кой от тях се намирате – в долния край са изписани серия работните честоти, напрежения и температури на ключови елементи от дъното.

Възможностите на BIOS-а за фина настройка са на прилично ниво с няколко забележки. Първата от тях е контраинтуитивното разположение на част от настройките на процесора – Turbo Core, Unlock Core, Core Leveling Mode се намират някъде насред табчето Advanced, докато други с отношение към овърклока и производителността като множител и напрежение към ядрото -  в табчето Performance. Тъкмо в Performance можете да промените още ключовите за овърклока напрежения и множители. Менютата за настройка на паметта са особено изчерпателни, а при напреженията не ми се струва особено логична идеята напрежението към процесорните ядра и CPU_NB да се задават чрез отместване (offset) спрямо тези по подразбиране, а за сметка на това всички останали като например напрежението към паметта – в абсолютни стойности.

По отношение на профилите – разполагате със само един и когато решите, че сте натъкмили всички настройки по оптималния начин – можете да ги запазите във въпросния профил като настройки по подразбиране. Като за продукт с флагманския чипсет на AMD за последното им поколение процесори с претенции да поблазни овърклокърите – липсата на повече профили (примерно задаване на един за ежедневна работа, един за игра и още 2-3 за подобряване на рекорди) е необяснима.

 

Впечатления от овърклока

Овърклок възможностите на дъното пробвахме с помощта на FX-8150. Чипът е с номинална честота 3,6 GHz като Turbo Core от 3,9 GHz. При въздушно охлаждане 5 GHz за тези процесори се считат за много добро постижение, а в зависимост от процесора и производителността на охлаждането си типично можете да разчитате на резултати между 4,6 и 5 GHz. С нашия тестов образец от предишни опити сме постигали 24/7 стабилност на 4750 MHz при Vcore от 1,52 V, така че бях подготвен за определени резултати.

По отношение на максималният овърклок изненада не настъпи, но за сметка на това Sapphire Pure Black 990FX прояви две неособено приятни странности. Първата се изразява в наличието на съществен Vdroop, който при 1,52 V достига 0,05 – 0,07 V. В BIOS не е налична опция като Load Line Calibration. Вторият проблем е, че не успяхме да подкараме процесора с множители над 23х и овърклокът бе постигнат чрез комбинация от множител и шина.


4 одобрения
0 неодобрения
Етикети:
Sapphire Pure Black 990FX дънна платка овърклок спецификации цена обобщение ревю