Ключови волтажи при овърклок на AMD процесори
24 август 2010 |
skill level 3/5:

Ключови волтажи при овърклок на AMD процесори

Кратко ръководство

8413 прочитания
37 одобрения
1 неодобрение

 

Мартин Рангелов

Още от както съществува термина овърклок, неизменно го свързваме с ключови свързани параметри като мегахерци, гигахерци, тайминги и волтажи. В парафраза на знаменитата мисъл на Мечо Пух, за нас клокърите е в сила аксиомата: Повече точец, повече клокец. Успешният овърклок е (почти) неизменно свързан с повишаването на едно или друго напрежение (оттук нататък ще използваме като синоним и термина „волтаж”) и в зависимост от това кой компонент стабилизираме, боравим с едно или няколко от тях.

Тази статия ще посочва предназначението на ключовите волтажи, използвани за овърклока на процесорите на AMD. Някои от тях ще бъдат разпознати и от новаците, други обаче не са особено популярни. Отгоре на всичкото се подвизават под няколко различни псевдонима или пък имената им са толкова сходни, че могат да се сбъркат.

Следващият списък не претендира за изчерпателност, и все пак и малко ред в хаоса е добре дошъл. След задълбочено (или поне аз си мисля, че е такова) ровичкане в Мрежата резюмирах следното:       

Напрежения, свързани с процесора и паметта:

VDD/CPU:  Това е главният CPU волтаж, с който вдигаме така нареченият цялостен Vcore. Главното истинско лекарство за повече овърклок на процесора. Ключовият нежелан страничен ефект е, че този волтаж вдига доста температурата на процесора.

VDDNB/ NB:  Този волтаж служи за стабилизиране на вграденият в процесора контролер на паметта. Волтажът се повишава при вдигане на North Bridge честота на процесора (в повечето случаи NB честотата е 2000). Проблемът с този волтаж е, че често се бърка с волтажа на чипсета на дъното, който също се казва North Bridge и доста новаци в клока не са съвсем сигурни  кое точно какво е. Причините за това объркване можем да търсим и във факта, че по времето на сокет АМ2  VDD (CPU Voltage) и VDDNB/ NB бяха едно и също, а NB CPU Voltage нямаше. С въвеждането на цокъл АМ2+ обаче, AMD решиха да разграничат двата волтажа и така се появиха съответно CPU (процесорен) и CPU NB (на memory controller-a).  Аз считам, че това беше правилно решение, но това е субективна гледна точка и оставям този казус дискусионен. В AMD това разделяне се означава като “split plane” или “Dual Dynamic Power Management”.

VDDA: Малцина са наясно как точно действа този волтаж, но повечето знаят, че повишаването му подпомага увеличаването на стабилността на системата. Всъщност, той е свързан с процесорния множител и повишаването му е особено ефективен способ за стабилизиране на чипове, овърклокнати единствено по множител (това е възможно само  с „отключените” Black Edition процесори). Нещо повече: въпреки, че официално този волтаж има връзка с процесорния множител, опитът показва, че повишаването му се оказва благотворно и на паметта като помага за нейното стабилизиране. Този волтаж често се среща под алтернативните си наименования CPU VDDA Voltage” и “CPU PLL Voltage”.  Aз лично съм срещал само първият вариант, но според чичко Google има производители на дъна, които  използват и втория термин “CPU PLL Voltage”.

VDDIO/DRAM:  Не се плашете от първите 5 букви в заглавието на този волтаж, това е просто DRAM волтажът или иначе казано напрежението на паметта. Тук няма много за обяснение – факт е, че когато клокваме паметта този волтаж е наистина ГЛАВНИЯТ помощник за стабилизирането й. Волтажът може да се срещне с доста различни наименования като например“DIMM Voltage”, “DRAM Voltage”, “Memory Over-Voltage”, “VDIMM Select” и “Memory Voltage”

VLDT/HT:  Използва се за стабилизиране на HyperTransport връзката , по начало тя е на 2000 MHz, при овърклока и този волтаж е от първа необходимост. Среща се като “HT Voltage”, “HT Over-Voltage”, “NB/HT Voltage”

MEMVREF: Доста е трудно да обясня значението на този волтаж, затова и не претендирам за пълна вярност към написаното, всичките ми размишления, се оповават от личният ми опит.  Този волтаж влияе както на паметта, така и на процесора. Той може да се вдига със стъпка 0,025 V и неофициално се счита, че отрицателните стойности помагат на клока на процесора, а положителните помагат на паметта.  Това е доста условно казано и всичко зависи от дадения процесор и памет. От личен опит мога да кажа, че тези волтажи помагат, а с колко точно - зависи от конкретната бройка. Всяка интервенция тук ще повлияе на едното за сметка на другото -  влие добре или на процесора, или на паметта. Тези волтажи най-често са подразделени на  “DRAM Cha Data Ref Voltage” ,“DRAM Cha Ctrl Ref Voltage”, “DRAM Chb Data Ref Voltage” , “DRAM Chb Ctrl Ref Voltage” и “DRAM CPU Ctrl Data Ref Voltage”

Напрежения, свързани с чипсета:

NB Voltage:  За разлика от CPU NB-Voltage-а по-горе, този волтаж повишава напрежението на North Bridge-а и на чипсета на дъното. Вдигаме този волтаж най-често, когато искаме висока шина от дъното.

NB Voltage 1.8: Изпълнява функция, аналогично с волтажа по-горе, но е разделен от него главно, защото с него се стабилизира множителя на процесора.

SB Voltage: Волтажът вдига напрежението на южния мост. Подпомага най-вече чипсета; той е полезен когато искаме висока шина от дъното. Повечето хора вдигат само NB, но за да подпомогнем чипсета понякога по-добре би ни послужил също и SB.

Graphics Engine Voltage: Този волтаж присъства при дъната с интегриран видеоконтролер, неговото повишаване се прави с цел овърклок на вграденото в дъното графично ядро.

 


37 одобрения
1 неодобрение
Етикети:
овърклок процесор AMD напрежение волтаж стабилност памет чипсет